Една година без цигари
Днес се навършва тъкмо една година откогато стопирах да пуша.
Днес е тъкмо година откогато победих този нездравословен табиет.
Да стартираме с това, че започнах да пуша доста рано в своя живот. В края на седми клас. Пушех с най-хубавия ми причтел от класа. Започнахме по един път дневно, след това по два три и така нататък В девети клас съвсем всички пушеха. След това казарма, цигари имаше задоволително за цялата рота, спортните индикатори бяха високи и пушенето не ми пречеше по никакъв метод.
Посрещнах своите 35 години с обстоятелството, че един стек цигари не ми стигаше за седмица и от време на време се постановяваше да си докупувам. Лесно е да се пресметна, че дневно пушех по повече от кутия. По-голямата част изпушвах след пробуждане. По пътя от у дома до работа за 30-40 минути изпушвах по 8 цигари.
Мисълта да откажа цигарите ми идваше от доста време, само че това бе по-силно от мен. Страхът от никотиновия апетит и страхът от това, че няма да се оправя и ще стартира да пуша още веднъж ме спираха нееднократно.
И в един прелестен ден цигарите у дома отново свършиха и… аз просто не отидох да си купя други. Нито в този ден, нито в идващите. Оставих си едно прелъщение – в колата имаше разпечатана кутия цигари, от която не изпуших нито една цигара.
Всичко, от което се боях, не се случи. Главата не ме болеше, нямах раздразнения, нищо отрицателно. Излизайки от у дома, се радвах на новия ден, на усмихващото се слънце. Такова възприятие не бях изпитвал и за 20 години тютюнопушене.
Днес не мога да претърпявам тютюнев пушек. И не знам за какво, ми е жалост за тези хора, които още не могат да се сбогуват с тази си взаимозависимост. Това е мое мнение.
